Jul 2, 2009, 12:19 PM

Дидактично

  Poetry
629 0 4

Когато нямаш нищо

и си сам -

към покрива

дори недей поглежда.

Спасение

недей да търсиш там,

а си отгледай -

в шепичка -

Надежда.

Когато бродиш

в шумния рояк,

за всекиго -

невидим и безличен,

а си оставаш

сбъркан особняк -

помни,

че още

можеш да обичаш.

Когато те препъват -

не ругай.

И не търси

от сития утеха.

Прости на всеки.

И му пожелай -

Душа -

под нокът -

китка белодреха.

Когато нямаш

хляб дори -

без срам -

с житейската си

простичка дилема -

Разпятието си спомни.

И сам

Страданието

превърни в Поема.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...