dienstag abend
ирене
после отваряш затваряш вратите на стаите
високи като порти към ада
надничаш във всички подредени спални
до пефектност
търсиш си загубения поглед
и очите от огледалото
дето плачат в съня ти
и ако намериш някъде по стените написано
предписание за щастие
може да се усмихнеш красиво
преди времето да е свалило
пласт от плътта си
преди времето да е ограбило
всички думи на света
да можеше все пак да си спомниш
онази пътека от бели камъчета
като в приказката за гретхен
така много обичаше гретхен
не толкова хензел
защо ли- не намери отговор
обожаваше къщичката от сладкиши
би влязла вътре въпреки заплахата
от това да бъдеш изядена
въпреки страха
красотата и те омайваше
всеки път всеки път
ирене
не си играй с огъня
ще си подпалиш косата по дяволите
нали не искаш да обезобразиш
красивото си лице
защо никога не слушаш
и говори по дяволите
мълчиш като някакво нямо чудовище
късаш ми нервите
писна ми да намирам рисунките ти из цялата къща
кога ще се научиш на подреденост
никога няма да поумнееш
ето ти чая
нямам време да се занимавам с глупостите ти
разбираш ли
чакат ме толкова неща
хайде спри да мълчиш и кажи нещо
каквото и да е то подяволите
ирене
сънят пленява листцата на розата в джоба ти
капка кръв се стича по ръба им
стене тихо
по бялото им
огъня превзема цвета полека
смачква го без предупреждение
превръща го в аромат
задушаваш се
искаш да отвориш очи
а не можеш
не можеш
тишината обсипва всичко
зловеща
ирене
стига!
ирене
искаш ли да си поиграем с мечетата
онези плюшените
нали ти подари майка ти за миналата коледа
ее, все ги криеш под леглото си
няма да ти ги изям
няма да ти изям скъпите мечета
стой си сама тогава
ирене
зазиждаш вечерите в сатенените завеси
и взираш очите си в
изпразнените чаши
с позлатените инкрустации
оловен кристал
тежък като воденичен къмък
в бялата ти ръка
под ноктите ти остатъци
от мъха под дивите кестени
все ровиш там
за откриеш онзи цвят
който ти убягва от палитрата
ирене
ирене
майн херц
защо
недей
ела
ще те прегърна
виж луната
толкова е красива като теб
майн херц
не плачи
толкова си красива
знаеш че не мога да говоря сега
знаеш че не мога
просто не се тревожи
добре съм, по-добре не бих могъл да съм
само понякога е толкова студено
че полудявам, не понасям студа, ти знаеш
да
да, сърце мое
ирене
разделяш стъпките
винаги си делила света на добър и лош
не се научи да гледаш
не се научи да виждаш
слепите ти очи виждаха само пеперуди
разкъсани
не можа да задържиш света в ръцете си
нито се научи да пиеш чая си без да се
окапеш като глупаво малко дете
само танцуваш без ритъм
по парапетите от чемшир
и целуваш обърканите рози
мислиш си че си фея
ирене
чаят ти!
после отваряш затваряш вратите на стаите
високи като порти към ада
надничаш във всички подредени спални
до пефектност
търсиш си загубения поглед
и очите от огледалото
дето плачат в съня ти
и ако намериш някъде по стените написано
предписание за щастие
може да се усмихнеш красиво
преди времето да е свалило
пласт от плътта си
преди времето да е ограбило
всички думи на света
да можеше все пак да си спомниш
онази пътека от бели камъчета
като в приказката за гретхен
така много обичаше гретхен
не толкова хензел
защо ли- не намери отговор
обожаваше къщичката от сладкиши
би влязла вътре въпреки заплахата
от това да бъдеш изядена
въпреки страха
красотата и те омайваше
всеки път всеки път
ирене
не си играй с огъня
ще си подпалиш косата по дяволите
нали не искаш да обезобразиш
красивото си лице
защо никога не слушаш
и говори по дяволите
мълчиш като някакво нямо чудовище
късаш ми нервите
писна ми да намирам рисунките ти из цялата къща
кога ще се научиш на подреденост
никога няма да поумнееш
ето ти чая
нямам време да се занимавам с глупостите ти
разбираш ли
чакат ме толкова неща
хайде спри да мълчиш и кажи нещо
каквото и да е то подяволите
ирене
сънят пленява листцата на розата в джоба ти
капка кръв се стича по ръба им
стене тихо
по бялото им
огъня превзема цвета полека
смачква го без предупреждение
превръща го в аромат
задушаваш се
искаш да отвориш очи
а не можеш
не можеш
тишината обсипва всичко
зловеща
ирене
стига!
ирене
искаш ли да си поиграем с мечетата
онези плюшените
нали ти подари майка ти за миналата коледа
ее, все ги криеш под леглото си
няма да ти ги изям
няма да ти изям скъпите мечета
стой си сама тогава
ирене
зазиждаш вечерите в сатенените завеси
и взираш очите си в
изпразнените чаши
с позлатените инкрустации
оловен кристал
тежък като воденичен къмък
в бялата ти ръка
под ноктите ти остатъци
от мъха под дивите кестени
все ровиш там
за откриеш онзи цвят
който ти убягва от палитрата
ирене
ирене
майн херц
защо
недей
ела
ще те прегърна
виж луната
толкова е красива като теб
майн херц
не плачи
толкова си красива
знаеш че не мога да говоря сега
знаеш че не мога
просто не се тревожи
добре съм, по-добре не бих могъл да съм
само понякога е толкова студено
че полудявам, не понасям студа, ти знаеш
да
да, сърце мое
ирене
разделяш стъпките
винаги си делила света на добър и лош
не се научи да гледаш
не се научи да виждаш
слепите ти очи виждаха само пеперуди
разкъсани
не можа да задържиш света в ръцете си
нито се научи да пиеш чая си без да се
окапеш като глупаво малко дете
само танцуваш без ритъм
по парапетите от чемшир
и целуваш обърканите рози
мислиш си че си фея
ирене
чаят ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
