Дихание
Белите контури на деня
в спомена за гръд и мляко
нашепват стъпки на душа
кълнала невинно плахо.
Шушнат в топлите си дрипи
залези с адрес незнаен,
а зори гнездо са свили
в рожденен час потаен.
В шепота на небесата
взорът тъне безграничен,
не значат нищо телесата
за този свят обичен.
Животе, тук съм да те сричам
в ласката към твоя плам,
че тъй обичам да обичам
в дихание, макар и грам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
