7.12.2010 г., 14:24

Дилема

839 0 12

ДИЛЕМА

 

 

Не ти ли се е случвало понякога

да бъдеш Рафе Клинче

и в живота ти да влезе Катя,

и да заобичаш

всичко покрай теб –

ветрове и птици,

и приятели,

и отчаяна земя,

и черно, облачно небе?

 

И да тръгнеш наобратно?

 

Не.

Не към своята душа.

Към тяхната.

 

А на мен сега ми е така.

Отивам някъде

без мисъл за прошка или мъст.

И не зная дали е жена.

Или кръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...