7.12.2010 г., 14:24

Дилема

837 0 12

ДИЛЕМА

 

 

Не ти ли се е случвало понякога

да бъдеш Рафе Клинче

и в живота ти да влезе Катя,

и да заобичаш

всичко покрай теб –

ветрове и птици,

и приятели,

и отчаяна земя,

и черно, облачно небе?

 

И да тръгнеш наобратно?

 

Не.

Не към своята душа.

Към тяхната.

 

А на мен сега ми е така.

Отивам някъде

без мисъл за прошка или мъст.

И не зная дали е жена.

Или кръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...