11.05.2013 г., 11:44

Дилема

843 0 7

ДИЛЕМА

 

 

 

Ние нямаме два пътя,

а общият е невъзможен.

Не можем да имаме и две смърти.

Иде ми да се отровя!

А тебе да стисна за гушата!

Нямаме път за двамата...

За повече не искам да слушам!

А този не ми трябва.

 

Слънцето изтича от небето,

както го е правило от памтивека.

Родено за всички – на всичките свети,

но не и във наш′та пътека...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!
  • Напомни ми стиховете на един известен гръцки поет:
    "Тъй искам да изчезна, да ме няма -
    ни в светлината, нито в мен самия..."
    Едва ли може да се изрази, да се внуши по-силно и по-кратко отчаянието, непрогледността, трагизмът...
    Изумена съм от коментара на Валентин Чернев, който явно не познава творчеството на автора. Та ако ги разглежда откъснато, поотделно, същото би могъл да каже за много от стихотворенията и на Яворов, и на Дебелянов, и на Паламас... Въобще не мога да го разбера...
  • Поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. Тези удивителни на коментиралите преди мен значат нещо, но са по-скоро премълчаване. Премълчаване на факта, че тук се срещаме с паралитература - пак литература, но съществуваща винаги до и край високата. С една дума - квазипоезия. При това "гарнирана" с цели две шестици. Странен вкус, странна естетика...
  • Ехееее,да я стиснеш за гушата?Защооооо....
  • .....!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...