May 11, 2013, 11:44 AM

Дилема

  Poetry » Love
842 0 7

ДИЛЕМА

 

 

 

Ние нямаме два пътя,

а общият е невъзможен.

Не можем да имаме и две смърти.

Иде ми да се отровя!

А тебе да стисна за гушата!

Нямаме път за двамата...

За повече не искам да слушам!

А този не ми трябва.

 

Слънцето изтича от небето,

както го е правило от памтивека.

Родено за всички – на всичките свети,

но не и във наш′та пътека...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно!
  • Напомни ми стиховете на един известен гръцки поет:
    "Тъй искам да изчезна, да ме няма -
    ни в светлината, нито в мен самия..."
    Едва ли може да се изрази, да се внуши по-силно и по-кратко отчаянието, непрогледността, трагизмът...
    Изумена съм от коментара на Валентин Чернев, който явно не познава творчеството на автора. Та ако ги разглежда откъснато, поотделно, същото би могъл да каже за много от стихотворенията и на Яворов, и на Дебелянов, и на Паламас... Въобще не мога да го разбера...
  • Поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. Тези удивителни на коментиралите преди мен значат нещо, но са по-скоро премълчаване. Премълчаване на факта, че тук се срещаме с паралитература - пак литература, но съществуваща винаги до и край високата. С една дума - квазипоезия. При това "гарнирана" с цели две шестици. Странен вкус, странна естетика...
  • Ехееее,да я стиснеш за гушата?Защооооо....
  • .....!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....