23.09.2008 г., 16:42

Дилема

794 0 3

         Безкрайни шарени резки,

простряни в

магистралата на вечността.

Фалшиви рамки,

под които са стаени

следите на страстта.

Прозрачно

или тъмно и покрито,

забулено във лепкава

мъгла,

то търси път

и ехото зове ни

да проследиме

повика на древността.

Кое е истината?

Чувството

или това, което казват?

Кое е вярата?

Къде е вечността?

Въпросите прескачат

и затрупват

студените ни мисли

под снега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...