Sep 23, 2008, 4:42 PM

Дилема

  Poetry
795 0 3

         Безкрайни шарени резки,

простряни в

магистралата на вечността.

Фалшиви рамки,

под които са стаени

следите на страстта.

Прозрачно

или тъмно и покрито,

забулено във лепкава

мъгла,

то търси път

и ехото зове ни

да проследиме

повика на древността.

Кое е истината?

Чувството

или това, което казват?

Кое е вярата?

Къде е вечността?

Въпросите прескачат

и затрупват

студените ни мисли

под снега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...