Тя - другата - не е по-млада,
а, чувам, че не е и по-красива.
Защо ми казваш?
За да страдам?
(А как те убеждавах, че не съм ревнива)
Косите и били като арабски нощи.
А в моите се люшка златно жито.
Брюнетки, зная, че обичаш още,
ала очите ти във мен са впити.
В красиви дрехи се обличала,
изглеждала и шеметна, и дива...
Но мен без дрехи предпочиташ и
уханието на кожата ми те опива.
На нея скъп парфюм купуваш,
палитра маркова, в комплект с червило,
но мен с трептяща страст целуваш
по устните и шепнеш мило.
Каква дилема!
Как ли ще се справиш?
Коя ще избереш сега от двете?
Спокойна съм и сигурна, че ще оставиш
при мене да те доведе сърцето ти.
© Мая Попова Всички права запазени
Поздрав!