Jul 14, 2006, 12:38 AM

Дилема

  Poetry » Love
1.7K 1 15

Тя - другата - не е по-млада,
а, чувам, че не е и по-красива.
Защо ми казваш?
За да страдам?
(А как те убеждавах, че не съм ревнива)
Косите и били като арабски нощи.
А в моите се люшка златно жито.
Брюнетки, зная, че обичаш още,
ала очите ти във мен са впити.
В красиви дрехи се обличала,
изглеждала и шеметна, и дива...
Но мен без дрехи предпочиташ и
уханието на кожата ми те опива.
На нея скъп парфюм купуваш,
палитра маркова, в комплект с червило,
но мен с трептяща страст целуваш
по устните и шепнеш мило.
Каква дилема!
Как ли ще се справиш?
Коя ще избереш сега от двете?
Спокойна съм и сигурна, че ще оставиш
при мене да те доведе сърцето ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...