5.09.2009 г., 13:56

Дилема

502 0 0


Пред мен дилема поставяш,

 да избирам своята съдба.

 Искаш при теб да се върна,

 искаш от мен невъзможни неща.

 

Искаш лентата назад да върна,

 и да забравя как ме остави сама.

 Да забравя как гръб ми обърна,

 да забравя не мога това.

 

На едно от теб се научих,

 да не вярвам на празни слова,

любовта ми в омраза превърна

 и затова не ще ти простя.

 

 Да мразя аз се научих,

да обичам не мога сега,

 обич от друг аз получих,

 но не ще я аз споделя.

 

 Страхувам се пак да се влюбя,

 не искам да страдам сега,

 когато ти ме изгуби

 и аз изгубих любовта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...