Sep 5, 2009, 1:56 PM

Дилема

  Poetry » Love
499 0 0


Пред мен дилема поставяш,

 да избирам своята съдба.

 Искаш при теб да се върна,

 искаш от мен невъзможни неща.

 

Искаш лентата назад да върна,

 и да забравя как ме остави сама.

 Да забравя как гръб ми обърна,

 да забравя не мога това.

 

На едно от теб се научих,

 да не вярвам на празни слова,

любовта ми в омраза превърна

 и затова не ще ти простя.

 

 Да мразя аз се научих,

да обичам не мога сега,

 обич от друг аз получих,

 но не ще я аз споделя.

 

 Страхувам се пак да се влюбя,

 не искам да страдам сега,

 когато ти ме изгуби

 и аз изгубих любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...