5 сент. 2009 г., 13:56

Дилема

500 0 0


Пред мен дилема поставяш,

 да избирам своята съдба.

 Искаш при теб да се върна,

 искаш от мен невъзможни неща.

 

Искаш лентата назад да върна,

 и да забравя как ме остави сама.

 Да забравя как гръб ми обърна,

 да забравя не мога това.

 

На едно от теб се научих,

 да не вярвам на празни слова,

любовта ми в омраза превърна

 и затова не ще ти простя.

 

 Да мразя аз се научих,

да обичам не мога сега,

 обич от друг аз получих,

 но не ще я аз споделя.

 

 Страхувам се пак да се влюбя,

 не искам да страдам сега,

 когато ти ме изгуби

 и аз изгубих любовта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...