Тъмно е вече,
но сърцето не спи...
Как ли, та ти си далече,
и няма кой да го утеши.
И пак се ядосвам...
Вината е твоя!
Дори не искам да започвам,
защо ли... болката остава моя!
Трябва да те мразя,
от теб да се отричам...
А аз спомена пазя,
и мечтая към тебе да тичам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация