Дилема
Тъмно е вече, но сърцето не спи... Как ли, та ти си далече, и няма кой да го утеши.
И пак се ядосвам... Вината е твоя! Дори не искам да започвам, защо ли... болката остава моя!
Трябва да те мразя, от теб да се отричам... А аз спомена пазя, и мечтая към тебе да тичам!
Бих ли простила? И аз вече не знам... Тъгата ме е сломила и нямам какво да дам.
Обичах те силно, какво ли говоря? Обичам те силно, дори не мога да се престоря...
Но няма значение... Само с тъгата си останах! Далеч съм от забавление, и се чудя защо се захванах?
Думи вече няма, а тишината е напрегната... Любовта беше голяма, но ще бъде надмогната!
© Ева Илиева All rights reserved.
