Оставете ме
Пред компютъра с буренце бира,
на краката с дебели терлици,
оставете ме моля на мира,
и донесете тава със мекици.
Не желая да слушам за смърт,
и кои, как, колко избили,
не искам дяволът дърт,
да гледам как търчи на кокили.
Оставете ме, спрете ми тока, водата
и дори да е тъмно, студено, усойно,
от ужасът вън, ще си се скрия в главата
пък нека си виждам двойно и тройно.
Какво да направим? Нима трябва сеч?
Нима да станем и ние животни?
Аз мога! Аз имам наточен къс меч.
И после пак ще сме страшно самотни.
Но злото ще спи вънка под камък.
Ще кажат мнозина със кал по нозете
Очите им светят, в сърцето им пламък,
но само недейте им гледа ръцете.
Че целите в кръв са, до лактите даже,
от тяхната правда не мога да грабя!
Оставете ме! Друго не мога да кажа,
но мога да стана справедлив, като сабя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
