Оставете ме
Пред компютъра с буренце бира,
на краката с дебели терлици,
оставете ме моля на мира,
и донесете тава със мекици.
Не желая да слушам за смърт,
и кои, как, колко избили,
не искам дяволът дърт,
да гледам как търчи на кокили.
Оставете ме, спрете ми тока, водата
и дори да е тъмно, студено, усойно,
от ужасът вън, ще си се скрия в главата
пък нека си виждам двойно и тройно.
Какво да направим? Нима трябва сеч?
Нима да станем и ние животни?
Аз мога! Аз имам наточен къс меч.
И после пак ще сме страшно самотни.
Но злото ще спи вънка под камък.
Ще кажат мнозина със кал по нозете
Очите им светят, в сърцето им пламък,
но само недейте им гледа ръцете.
Че целите в кръв са, до лактите даже,
от тяхната правда не мога да грабя!
Оставете ме! Друго не мога да кажа,
но мога да стана справедлив, като сабя.
© Лебовски All rights reserved.
