Lebovski (Лебовски)
186 376
Feb 15, 2016, 6:15 PM

Оставете ме 

  Poetry » Phylosophy
692 1 5

Пред компютъра с буренце бира,
на краката с дебели терлици,
оставете ме моля на мира,
и донесете тава със мекици.

 

Не желая да слушам за смърт,
и кои, как, колко избили,
не искам дяволът дърт,
да гледам как търчи на кокили.

 

Оставете ме, спрете ми тока, водата
и дори да е тъмно, студено, усойно,
от ужасът вън, ще си се скрия в главата
пък нека си виждам двойно и тройно.

 

Какво да направим? Нима трябва сеч?
Нима да станем и ние животни?
Аз мога! Аз имам наточен къс  меч.
И после пак ще сме страшно самотни.

 

Но злото ще спи вънка под камък.
Ще кажат мнозина със кал по нозете
Очите им светят, в сърцето им пламък,
но само недейте им гледа ръцете.

 

Че целите в кръв са, до лактите даже,
от тяхната правда не мога да грабя!
Оставете ме! Друго не мога да кажа,
но мога да стана справедлив, като сабя.

© Лебовски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??