Дин, дън, дан...
Понякога... идва само веднъж,
с напевно многогласен свиден звук,
на струйно паднал летен дъжд,
по покриви, метежно, с ромол щур,
забързана мелодия, прастара, в тон
камбанен, строен - дин, дън, дан...
Понякога... идва не само за миг
и моли хитро приказки да му чета,
за него да напиша свиден стих,
да бродя и да го завърна у дома,
да търся и да скрия последния му стон,
във звън камбанен - дин, дън, дан...
Понякога... по пътя губи се за миг,
във време изкупително, на този свят,
а свидни спомени нашепват ми - прости
за пролетни порои, за стъклен цвят,
за лудостта да вярвам до последно - там,
където звън последен има само... дин, дън, дан.
с напевно многогласен свиден звук,
на струйно паднал летен дъжд,
по покриви, метежно, с ромол щур,
забързана мелодия, прастара, в тон
камбанен, строен - дин, дън, дан...
Понякога... идва не само за миг
и моли хитро приказки да му чета,
за него да напиша свиден стих,
да бродя и да го завърна у дома,
да търся и да скрия последния му стон,
във звън камбанен - дин, дън, дан...
Понякога... по пътя губи се за миг,
във време изкупително, на този свят,
а свидни спомени нашепват ми - прости
за пролетни порои, за стъклен цвят,
за лудостта да вярвам до последно - там,
където звън последен има само... дин, дън, дан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
