28.12.2019 г., 23:26

Дива Коза

641 0 0

ДИВА КОЗА

 

Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост
за несправедливостите.

В опит да променя посоката
на незрящите за истината,
губя множество ненужни хора.
Сприхава съм и емоционална,
това понякога показва
сила, вместо слабост.

Не съм от "стадото с овцете"
и водач не ща да имам!
Знам какво искам, боря се,
не се отказвам, дори от
предварително загубените каузи!

Вярвам още в добротата,
че сред "тълпата" има хора,
избрали стръмните пътеки,
вместо лесният и
безпрепятствен път.

Избрах сърцето си, а разума
набутах в задният си джоб!
Дивото привлича ме като магнит.
Непресторените същества
са ми съюзници.

Самотата -
най-големият ми страх и
най-обичайното ми състояние.

Да си замълча не е възможно!
Директността си нося на огърлица.
Когато ме настъпят по мазола,
избухвам като ядрено оръжие!

Единствено в очите ти
огледам ли се,
срещам истинско доверие.
Топлината ме прегръща...

Как го правиш, загадка е голяма!?
От Дивата Коза
и спомен не остана...

 

©Екатерина Глухова 
27. Декември 2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...