28.12.2019 г., 23:26 ч.

Дива Коза 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
354 0 0

ДИВА КОЗА

 

Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост
за несправедливостите.

В опит да променя посоката
на незрящите за истината,
губя множество ненужни хора.
Сприхава съм и емоционална,
това понякога показва
сила, вместо слабост.

Не съм от "стадото с овцете"
и водач не ща да имам!
Знам какво искам, боря се,
не се отказвам, дори от
предварително загубените каузи!

Вярвам още в добротата,
че сред "тълпата" има хора,
избрали стръмните пътеки,
вместо лесният и
безпрепятствен път.

Избрах сърцето си, а разума
набутах в задният си джоб!
Дивото привлича ме като магнит.
Непресторените същества
са ми съюзници.

Самотата -
най-големият ми страх и
най-обичайното ми състояние.

Да си замълча не е възможно!
Директността си нося на огърлица.
Когато ме настъпят по мазола,
избухвам като ядрено оръжие!

Единствено в очите ти
огледам ли се,
срещам истинско доверие.
Топлината ме прегръща...

Как го правиш, загадка е голяма!?
От Дивата Коза
и спомен не остана...

 

©Екатерина Глухова 
27. Декември 2019г.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??