19.08.2007 г., 20:27

Дива самодивска нощ

1.2K 0 25



Дива самодивска нощ. Луди нестинари.
Огнени очи горят - бляскави пендари.
Росни смачкани треви чудеса прикриват.
В пъстри стомни за вода страстите се скриват.


Сън греховен... Жаден хлад... Стомни нажежени.
Жива огнена вода в нощи приглушени.
Топли стъпки... Ням пастир вихрено танцува
танц-наслада. Нероден, трескаво сънува.


Поглед парещ. Блясък жив. Истински и нежен...
Омагьосан, сам и див.
Приказно-копнежен.
Ехо носи песента в дън гори зелени.
Самодиви пеят в транс с призрачни премени.


Дива нощ... Омаен дъх вятърът донася.
Ехо бясно... Ням пастир глухо му приглася.
Огън нероден заспа. Плачат нестинари.
На врата на спящ пастир - огнени пендари.


19.08.2007 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно въображение!Иреално!Самодивски-приказно!
  • Приказно...нямам думи,поздрав!!!
  • Росни смачкани треви чудеса прикриват.
    Развихрила си се!!! Даже ми хареса, докато ми го чете, а сега още повече!!! Ех, Дарче-е-е, Дарче!!! Куту една истинска самодива си!!!
  • Приказен стих,образен ,чувствен...оставате без думи!!!
    Сърдечни поздравчета !!!
  • Красотата на това стихотворение е жива и неуловима като въздуха между пръстите ми.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...