15.05.2009 г., 9:24

Дивачка

1.1K 0 22

Лудост е! Знам! Полудей!
По-страшно няма да стане!
Като трънче в петата съм днес,
утре превръщам се в рана.

Не сънувай през мойте очи
сънища в свежо зелено.
Аз съм тръпка, която горчи,
болка, с която да стенеш.

Ако можеш да бъдеш, ела,
като никога  друг и различен.
Дива съм! Огън и плам!
Eдинствено знам да обичам!

Искам всичко тук и сега!
Без остатък и нищо за утре.
Нямам време за доза тъга.
Не разменям трохи за минути!

март, 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...