Диванче и плаж
Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли ?"-попита Ванчето.
,,Естествено, че то се подразбира!"
А келнерът ми носи бира.
Тя си поръча мъничко уиски.
Бе знак, че иска да сме близки.
Пък аз- нали съм по-курназ,
започнах свалката тозчас.
,,Какво ще кажеш, да се поразходим?
По призрачният бряг да бродим.
Рано е да лягаме да спим,
двамата звездите ще броим."
Офертата прие веднага!
В миг получих яка тяга.
В тази тиха юлска нощ
ще да покажа чар и мощ!
Вечерта беше прекрасна!
Зарад нас луната блясна
и на влажен морски пясък
любовта пристигна с трясък.
Това ми беше в младините...
Сега си карам старините.
Останаха ми спомени далечни
и зъба два, ала не млечни.
Има диван, но няма юлски плаж,
а ,,Пий си хапчето и супа яж!".
Та си седиме двамата със Ванчето
и туй бърборим на диванчето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
