Дивата маргарита...
Аз съм
дивата маргарита
край пътя.
И са дивни
моите сънища.
Така ме е направил
Творецът -
по човешки да мисля.
И се засаждам
до зидове стари,
за да ме топли камъкът...
(имах някъде спомен
за дървени стълби,
дето водят нагоре)
Понякога
вятърът ми обажда
къде са най-топлите
покриви.
Но не ме качва високо...
Сухо е - казва...
а ти си все жадна.
А аз
най-обичам комините.
(мисля си,
че е взаимно...)
При мен
все е студено,
а те се радват
на зимата...
Топлината ни свързва.
(дългочакано-временна)
И все комини сънувам.
Мисля си -
далече е близкото...
Нищо, че съм заземена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
