Oct 26, 2008, 2:08 PM

Дивата маргарита...

  Poetry
1.1K 0 24

Аз съм

дивата маргарита

край пътя.

И са дивни

моите сънища.

Така ме е направил

Творецът -

по човешки да мисля.

И се засаждам

до зидове стари,

за да ме топли камъкът...

(имах някъде спомен

за дървени стълби,

дето водят нагоре)

Понякога

вятърът ми обажда

къде са най-топлите

покриви.

Но не ме качва високо...

Сухо е - казва...

а ти си все жадна.

А аз

най-обичам комините.

(мисля си,

че е взаимно...)

При мен

все е студено,

а те се радват

на зимата...

Топлината ни свързва.

(дългочакано-временна)

И все комини сънувам.

Мисля си -

далече е близкото...

Нищо, че съм заземена.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...