16.01.2015 г., 21:06

Дивата природа

935 0 11

 

  Дивата природа 

 

Широки поляни и светлосиньо небе...

Гледам те как си мечтаеш и се смееш като дете!

Разпилени из въздуха коси и високо скачащи крака...

Искам към теб да се затичам и да те хвана за ръка!

Устните ти- сладост, усмивката ти- радост, очите ти- чистота...

Накрая винаги само това остава в моята глава!

Искам да движим телата си бързо и ритмично

и да се държим диво и първично!

Искам да се катерим по дървета

и да целуваме земята,

да се забавляваме, да обичаме

и да лежим близо до тревата...

Да сънуваме, да си представяме,

да виждаме, да докосваме,

да се вълнуваме, да се възхищаваме,

да се впечатляваме, без да се отегчаваме...!

Да преплетем пръсти силно и нежно...

Тогава сърцата ще бият лудо и неизбежно...

Да се милваме и прегръщаме,

заедно от страстта да си преглъщаме...!

Искам чистият въздух дробовете да изпълни

и атмосферата с радост да се препълни!

Искам приключенията - да викам

и да тичам, да пея и да танцувам,

да мога винаги теб да целувам!

Свободата да живее в ръцете,

любовта да гледа през очите...!

Гласът ти да ми отеква в ушите!

Искам просто винаги себе си да бъдем -

буйни, обичащи и истински!

От всяко място вихрен вятър

и развети клони всеки час...

Само така мога да живея аз!

И сърцето бурно, и нравът див...

Всичко бленува за свят красив...

За силни думи, за сродни души,

за влюбени погледи, за пъстри дъги,

за чудеса велики и всемогъщи мечти...!

Цялата мощ да е в нас и да ври и кипи,

а с нея всеки момент, всички нощи и дни...!

С теб заедно да се движим в безкрая,

с нетърпение следващата изненада да гадая,

докато да те гушна толкова много желая...!

Диво в ноктите, пръстите,

диво в гърлото, гърдите и корема...

Диво, диво, така диво се чувствам,

отварям очи и бързо се отпускам,

защото знаеш ли...?

Това освен, че е в моята глава,

това е и реалността!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....