Jan 16, 2015, 9:06 PM

Дивата природа

  Poetry » Love
933 0 11

 

  Дивата природа 

 

Широки поляни и светлосиньо небе...

Гледам те как си мечтаеш и се смееш като дете!

Разпилени из въздуха коси и високо скачащи крака...

Искам към теб да се затичам и да те хвана за ръка!

Устните ти- сладост, усмивката ти- радост, очите ти- чистота...

Накрая винаги само това остава в моята глава!

Искам да движим телата си бързо и ритмично

и да се държим диво и първично!

Искам да се катерим по дървета

и да целуваме земята,

да се забавляваме, да обичаме

и да лежим близо до тревата...

Да сънуваме, да си представяме,

да виждаме, да докосваме,

да се вълнуваме, да се възхищаваме,

да се впечатляваме, без да се отегчаваме...!

Да преплетем пръсти силно и нежно...

Тогава сърцата ще бият лудо и неизбежно...

Да се милваме и прегръщаме,

заедно от страстта да си преглъщаме...!

Искам чистият въздух дробовете да изпълни

и атмосферата с радост да се препълни!

Искам приключенията - да викам

и да тичам, да пея и да танцувам,

да мога винаги теб да целувам!

Свободата да живее в ръцете,

любовта да гледа през очите...!

Гласът ти да ми отеква в ушите!

Искам просто винаги себе си да бъдем -

буйни, обичащи и истински!

От всяко място вихрен вятър

и развети клони всеки час...

Само така мога да живея аз!

И сърцето бурно, и нравът див...

Всичко бленува за свят красив...

За силни думи, за сродни души,

за влюбени погледи, за пъстри дъги,

за чудеса велики и всемогъщи мечти...!

Цялата мощ да е в нас и да ври и кипи,

а с нея всеки момент, всички нощи и дни...!

С теб заедно да се движим в безкрая,

с нетърпение следващата изненада да гадая,

докато да те гушна толкова много желая...!

Диво в ноктите, пръстите,

диво в гърлото, гърдите и корема...

Диво, диво, така диво се чувствам,

отварям очи и бързо се отпускам,

защото знаеш ли...?

Това освен, че е в моята глава,

това е и реалността!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....