Диви цветя
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса.
Никой няма да ги вземе и да ги сложи във ваза.
Във вазите са питомните цветя, от ония изкуствените, отгледаните в парници.
Вазите са за културните цветя.
А полето е за дивите.
Полето, простора, небето - ей това им трябва на дивите цветя.
Слънцето им трябва, и може би малко дъжд.
Диви цветя, подивели.
Цялата поляна е изпълнена с тях.
Цъфтят, та се пръскат.
Гледам полето през прозореца на автомобила и си мисля - дивите цветя са мъдри.
Те знаят, че имат само едно лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
