Диви цветя
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса.
Никой няма да ги вземе и да ги сложи във ваза.
Във вазите са питомните цветя, от ония изкуствените, отгледаните в парници.
Вазите са за културните цветя.
А полето е за дивите.
Полето, простора, небето - ей това им трябва на дивите цветя.
Слънцето им трябва, и може би малко дъжд.
Диви цветя, подивели.
Цялата поляна е изпълнена с тях.
Цъфтят, та се пръскат.
Гледам полето през прозореца на автомобила и си мисля - дивите цветя са мъдри.
Те знаят, че имат само едно лято.
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пак прочетох с удоволствие.
-
И аз ги харесвам и им се възхищавам: мак, див божур, къклица, синчец, метличина, теменужка...
-
Прости и невероятни диви цветя!
Нека паднат върху тях тези звезди от "Откровение" -
Много свежест струи от тези диви и щастливи цветя!
-
Друго си е да си малко див. Хареса ми
-
Видях ги и ги усетих. Хареса ми много.
-
Много ми хареса мъдростта в тази творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
