Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих,
за да се докажем.
Всичко сега в света дал бих,
с теб в този рай безкрай да останем.
И ще вървим вплели ръце
със звук от белите вълни.
Слънце и смях под синьо небе,
с теб ще съм аз и мокрите скали.
© Стефан Иванов Всички права запазени