3.06.2023 г., 22:33

Диви ягоди

612 1 0

Ако знаеше как копнея, 

да видя нежност за мен в тези очи.

Искам твоята душа да огрея,

искам същността ти отвътре да гори. 

 

Дори не ми достига този стих,

за да се докажем.

Всичко сега в света дал бих,

с теб в този рай безкрай да останем.

 

И ще вървим вплели ръце

със звук от белите вълни. 

Слънце и смях под синьо небе,

с теб ще съм аз и мокрите скали. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...