Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих,
за да се докажем.
Всичко сега в света дал бих,
с теб в този рай безкрай да останем.
И ще вървим вплели ръце
със звук от белите вълни.
Слънце и смях под синьо небе,
с теб ще съм аз и мокрите скали.
© Стефан Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
