Джин с теб
Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля…
Красива си. Много красива си днес…
Ни повече, нито по-малко, а толкова…
С къдри във вихри. И с малко финес…
Забравихме себе си. Щастието също.
Забравихме малките и прости неща.
Не искам да си вече само намръщена…
Усмивка в очите. Тихи устни в нощта…
С теб да се крием от хорските думи…
Е наша природа. Но пълна с екстаз…
Ах, как чакаме с тебе нощи безлунни…
Отиваме някъде. Без път, без компас…
Над тези пътеки да скитаме двамата…
Любов е… Безкрайна и просто за нас…
Разпръскваш над мене огън и пламък.
Попей ми понякога… Със тихия глас…
Оставих вратата внезапно отворена…
И чувствам отново ароматът на теб…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
До утре. С кафето. И джинът със лед…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
