2.10.2007 г., 10:12

Днес

Поезия

1.4K 0 3

Пошлостта ми се сломи

удари я
опуленото примирение
и заоправдава се
с прашинки от нечистото

когато всички (зрящи)
знаеха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Нещо ми пречи да съм безразличен към стиховете ти, но не съм сигурен какво. Може би някои от настроенията. Или темата за мълчанието. Трябва ми още време, за да свикна да те чета.

2007-10-02T15:50:57+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Благодаря.

2007-10-02T14:55:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Интересно ми е да разнищвам
стиховете ти, Мария, самобитна
си и все повече ми харесва,с обич.

2007-10-02T14:08:42+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0