Oct 2, 2007, 10:12 AM

Днес

Poetry

1.4K 0 3

Пошлостта ми се сломи

удари я
опуленото примирение
и заоправдава се
с прашинки от нечистото

когато всички (зрящи)
знаеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Нещо ми пречи да съм безразличен към стиховете ти, но не съм сигурен какво. Може би някои от настроенията. Или темата за мълчанието. Трябва ми още време, за да свикна да те чета.

2007-10-02T15:50:57+03:00
ralica (Мария Димитрова)

Благодаря.

2007-10-02T14:55:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Интересно ми е да разнищвам
стиховете ти, Мария, самобитна
си и все повече ми харесва,с обич.

2007-10-02T14:08:42+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0