Oct 2, 2007, 10:12 AM

Днес

  Poetry
1.4K 0 3
Пошлостта ми се сломи

удари я
опуленото примирение
и заоправдава се
с прашинки от нечистото

когато всички (зрящи)
знаеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нещо ми пречи да съм безразличен към стиховете ти, но не съм сигурен какво. Може би някои от настроенията. Или темата за мълчанието. Трябва ми още време, за да свикна да те чета.
  • Благодаря.
  • Интересно ми е да разнищвам
    стиховете ти, Мария, самобитна
    си и все повече ми харесва,с обич.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...