Тръгна си в онази вечер.

Планирал беше всичко –

продължи без мен.

Останах сама на прага пред дома,

вървях с тихи стъпки през нощта.

Мислех си, че ще се погубя 

в ад на мъка и тъга,

дълго време стоях на дъното сама.

И къде сгрешихме и сгрешихме ли въобще?

И любов ли беше или тръпка за момент?

Днес ме няма, няма, няма ме за теб.

Днес избрах да бъда силна

и от огъня остана само лед.

И сега не искам твоята милост, аромат, кожа... теб.

Паднах – станах, опитах и успях,

защото никога не съм се страхувала от любовта,

прекосих границите и си взех достатъчно от вкуса.

Болка няма, не чувствам празнота.

И къде сгрешихме и сгрешихме ли въобще?

И любов ли беше или тръпка за момент?