Тръгна си в онази вечер.
Планирал беше всичко –
продължи без мен.
Останах сама на прага пред дома,
вървях с тихи стъпки през нощта.
Мислех си, че ще се погубя
в ад на мъка и тъга,
дълго време стоях на дъното сама.
И къде сгрешихме и сгрешихме ли въобще?
И любов ли беше или тръпка за момент?
Днес ме няма, няма, няма ме за теб.
Днес избрах да бъда силна
и от огъня остана само лед.
И сега не искам твоята милост, аромат, кожа... теб.
Паднах – станах, опитах и успях,
защото никога не съм се страхувала от любовта,
прекосих границите и си взех достатъчно от вкуса.
Болка няма, не чувствам празнота.
И къде сгрешихме и сгрешихме ли въобще?
И любов ли беше или тръпка за момент?
© Адреана Ал Талиб All rights reserved.