15.03.2008 г., 22:29

Днес дойдох

2.2K 0 38

 

                               Провокирано от стиха на Петър Трифонов   - Някога

 

 

 

Някога ли? Някак ми теснее.

Там съм като птица... през игла.

Някога  далечно ми линее.

Някога е там, а тук - сега.

 

Някога поиска да ме палиш.

Като въздух, липсващ от озон.

Нощем от съня ми да ме браниш...

Някога е бъдещ друг сезон.

 

 

Някога от вяра се подклажда.

Днес са устни, рими и вини.

Днес дойдох със гладната си жажда.

Чакаща да кажеш: "Остани".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...