15 мар. 2008 г., 22:29

Днес дойдох

2.2K 0 38

 

                               Провокирано от стиха на Петър Трифонов   - Някога

 

 

 

Някога ли? Някак ми теснее.

Там съм като птица... през игла.

Някога  далечно ми линее.

Някога е там, а тук - сега.

 

Някога поиска да ме палиш.

Като въздух, липсващ от озон.

Нощем от съня ми да ме браниш...

Някога е бъдещ друг сезон.

 

 

Някога от вяра се подклажда.

Днес са устни, рими и вини.

Днес дойдох със гладната си жажда.

Чакаща да кажеш: "Остани".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...