15 мар. 2008 г., 22:29

Днес дойдох

2.2K 0 38

 

                               Провокирано от стиха на Петър Трифонов   - Някога

 

 

 

Някога ли? Някак ми теснее.

Там съм като птица... през игла.

Някога  далечно ми линее.

Някога е там, а тук - сега.

 

Някога поиска да ме палиш.

Като въздух, липсващ от озон.

Нощем от съня ми да ме браниш...

Някога е бъдещ друг сезон.

 

 

Някога от вяра се подклажда.

Днес са устни, рими и вини.

Днес дойдох със гладната си жажда.

Чакаща да кажеш: "Остани".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...