Провокирано от стиха на Петър Трифонов - Някога
Някога ли? Някак ми теснее.
Там съм като птица... през игла.
Някога далечно ми линее.
Някога е там, а тук - сега.
Някога поиска да ме палиш.
Като въздух, липсващ от озон.
Нощем от съня ми да ме браниш...
Някога е бъдещ друг сезон.
Някога от вяра се подклажда.
Днес са устни, рими и вини.
Днес дойдох със гладната си жажда.
Чакаща да кажеш: "Остани".
© Златка Вълкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
