Днес не ми се съществува
Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,
но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.
И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя,
далеч от грижи и несгоди,
спокоен дето ще царувам.
Простете ми. Днес просто
не ми се съществува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
