Jan 19, 2015, 5:55 PM

Днес не ми се съществува

Poetry » Other

560 0 2

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.

Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,

но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.

И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя,

далеч от грижи и несгоди,

спокоен дето ще царувам.
Простете ми. Днес просто
не ми се съществува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Някакъв хубав ретро повей усетих тук - настроението и звученето от първите десетилетия на миналия век!
И все пак е модерно изразена алиенация!

2015-01-20T11:01:53+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Всеки е имал такива дни в които
просто не му се съществува.
Тъжно, но хубаво си го написал.

2015-01-19T20:22:55+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0