Днес не ми се съществува

Jan 19, 2015, 5:55 PM

Poetry » Other

451 0 2

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,
но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.
И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Днес не ми се съществува

Искате да прочетете повече?

Random works