Днес с никого не ходим на дуел...
Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл,
озъбен и стоуст, на людско его.
Я пистолет му дават, я акъл,
но много по-добре им е без него.
А съвестта едничка секундант,
отмерва разстоянието точно.
Животът е в мишената си взрян,
дуелът свърши. Няма и да почне.
Какво, че любовта му е ерзац,
за нея той наистина умира
и след последния съдбовен танц,
дано, дано оставят го на мира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
