Днес съм малка. И мога да се скрия
в орехова черупка.
Познавате ли ме изобщо вие
или просто не ви пука?
Преди ви топлех сърцата,
утешавах очите...
Днес се изплъзвам като реката
между пръстите на скалите.
Днес съм птица с вързана човка
и криле оголели.
Знайте, никак не ми е топло
в сърцата ви отънели.
Не, не моля.И не задавам въпроси,
и съм на ТИ с дъждовете.
Да ви кажа ли всъщност какво са
ангелите и бесовете?
Отхвърлям всяка квадратна същност
на вятърните ви нощи.
Не съм способна вече да ви прегръщам,
макар че ми липсвате още.
Но напук и инат ,обаче,
повярвайте -ще оцелея!
Знам че всъщност трябва да плача,
Но… така ми се пее.
© Румяна Славкова Всички права запазени