10.03.2008 г., 8:00

Днес съм по-силна!

1.1K 1 14
Днес съм по-силна.
Oт вчера.
И няма да позволя:
да ме биеш.
Удряш.
Измъчваш.
Аз съм човешко същество.
Жена.
Преди бях хубава.
Щастлива.
Отдавна.
Преди да срещна теб.
Днес съм развалина.
Кукла, а не човек.
Но днес съм по-силна.
Отдавна не съм била.
Смаза ме.
Нарани.
Ум, тяло и душа.
Днес се надигнах.
Няма да търпя.
Камшици.
Юмруци.
Изнасилвания.
Всяка вечер.
Когато си пиян.
Стига.
Доказа ми.
Мъж си.
Имаш власт над мен.
Но само със сила
държиш ме в „любовния” си плен.
Днес съм по-силна.
Сбогом.
Обичах те.
Но със всеки свой удар
ти смазваше обичта.
Нищо не остана от нея.
Притихна, сви се в моята душа.
Днес съм по-силна.
От вчера.
Ще оцелея сама.
Раните зарастват малко по малко.
Аз съм силна.
Аз съм жена!

                                                                              Моля, не поставяйте оценки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които прочетоха!!!
  • Браво,Ваня!!!
    Прегръщам те,миличкааа!!!
  • Знаех, че не си ти и пак настръхнах!
    Поздравления, Вани!
  • Браво, Вани!!! Браво за идеята!!!
  • Съжалявам, ама мъж не е! Не силата дефинира мъжа, а /не/употребата и контролът й - както е споменато по-долу! А и насилието винаги издава слабост и липса на човечност/най-малкото!/. Поздрави и от мен - и за темата, и за стиха!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...