Днес тръгнах по изгубена пътека,
къде ще стигна? където тя ме поведе.
Аз знам съдбата на всеки не е лека,
Сърце, душа по нея ме зове.
С пресипнал глас ехото по нея едвам се чуе,
от хорска завист, злоба всичко ме боли.
Каквото ще живота днеска да обуе,
единствено в душата любов да ми гори.
В.Й. 22.01.2017г.
© Васил Йотов Всички права запазени