Дневната Луна...

Случва се във някой ден

може би като знамение,

и́ли просто феномен

на космическо явление:

– не залязва в утринта

диска бледен на Луната

и е тъй различна тя –

нереална, непозната...

Слънцето ли закъсня

да изгрее над Земята?...

– Вече бе дошъл деня,

а е о́ще тук Луната!...

Но какво я задържа́,

даже не и романтично?

Може ли да  затъжа –

днес за нея елегично?...

Що́то Нощната луна

в светлината ѝ златиста,

помня о́ще с лудостта...

Тая, дето ме разнищва!...

И дори една звезда

в утрото необяснимо

с ярка огнена следа

как изтля  неудържимо...

Утринта е друга днес,

че във щедрата ѝ пазва

и Луната от нощес

си стои и не залязва...

Призрачно сега виси́

тя над сънни хоризонти,

но денят не я гаси́:

–някой ли да му напомни...(!?)

И внезапно за една

замечтах Луна среднощна

и чаровната жена

с ореол от страст разкошна...

Как прекрасна беше  тя  

в тази нощ на откровения:

несъмнено в любовта

с неочаквани прозрения!...

Разлюляна бе гръдта

винаги на Океана,

а Луната бе съдба:

във Нощта на урагана...

Очертаните в нощта

лунни мамещи пътеки

во́дят в не́изве́стността –

и по тях не тръгва всеки...

В изсветленото небе,

но в посока еднозначна

неочаквано дойде –

Дневната Луна, прозрачна...

... А застанал на брега

мисля си, че продължава

и нощта над мен сега

щом Луната тук остава...

... С отразена светлина –

(да но е вълшебна но́щем!...),

а сега във утринта

с образ е на живи мо́щи!...

Мисля си, че може би

да си тръгне няма сили

от човешките съдби

с болките си продължили...

21.12-2019.