Дневник
Дневник
30.10.2014г.
Развалини.
Разбити камъни.
И пясък.
Душа било е,
днес са руини,
над които ехото ехти
от сетен крясък.
Пия, пуша, псувам.
Не приличам на жена.
Изобщо.
Забравих как да се целувам.
Сграбчих се.
Умирайки.
В живота.
Няма да се дам.
Държа се още.
Смъртта за мене идва много пъти.
Няма да и се предам.
Ще лазя денем.
И ще пиша.
Нощем.
Страх.
Разбита стъклария.
Издрани длани, срязани крака.
От лазене.
И от борба.
Сама съм.
Знам по-зле ще става.
Рани, кръв.
Свят-жесток,
а на мен ми се остава...
ПС: През март месец 2014 година започнах да получавам пристъпи на паника, по-късно изпаднах и в депресия. Днес, повече от половин година по-късно се чувствам ужасно разкървавена, изтощена, срината, понякога дори обречена - сама срещу света. Споделям това с вас, за да отхвърля част от теглото си и за да отпразнувам днешния ден - денят, в който реших да се сграбча здраво в живота и си казах: "Много мина, малко остана!". Ако дори за миг си помислите: "Успех, момиче!" положителната ви енергия ще стигне до мен... Не търся съжаление - просто споделям.
Благодаря!
Благодаря ви, че прочетохте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
