poem_lady (Фери)
46 832
31.10.2014 г., 8:04 ч.

Дневник 

  Поезия
1893 0 19

Дневник

30.10.2014г.

 

Развалини.

Разбити камъни.

И пясък.

Душа било е,

днес са руини,

над които ехото ехти

от сетен крясък.

 

Пия, пуша, псувам.

Не приличам на жена.

Изобщо.

Забравих как да се целувам.

Сграбчих се.

Умирайки.

В живота.

 

Няма да се дам.

Държа се още.

Смъртта за мене идва много пъти.

Няма да и се предам.

Ще лазя денем.

И ще пиша.

Нощем.

 

Страх.

Разбита стъклария.

Издрани длани, срязани крака.

От лазене.

И от борба.

 

Сама съм.

Знам по-зле ще става.

Рани, кръв.

Свят-жесток,

а на мен ми се остава...

 

ПС: През март месец 2014 година започнах да получавам пристъпи на паника, по-късно изпаднах и в депресия. Днес, повече от половин година по-късно се чувствам ужасно разкървавена, изтощена, срината, понякога дори обречена - сама срещу света. Споделям това с вас, за да отхвърля част от теглото си и за да отпразнувам днешния ден - денят, в който реших да се сграбча здраво в живота и си казах: "Много мина, малко остана!".  Ако дори за миг си помислите: "Успех, момиче!" положителната ви енергия ще стигне до мен... Не търся съжаление - просто споделям.

Благодаря!

Благодаря ви, че прочетохте!

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как можеш да разбереш какво е щастие, ако не си се запознала с нещастието?Как ще откриеш рая, ако не си слизала до ада?Как може да си искренна и бяла, ако не си била лицемерна и черна?Научи се да живееш в днешният единствен ден!!!Граби от деня и доброто и лошото и благодари!!!Благодари, че си жива, благодари, че дишаш, благодари, че си различна!!!Когато спреш да живееш в миналото и бъдещето тогава върху теб, ще се изсипе цялото щастие на света!!!Спри да желаеш каквото и да било!!!Започни да се обичаш такава, различна, добра!!!Казвам ти го от личен опит!!!
  • Аплодисменти за поезията! И... остани!
  • В тази си изповед не съм се опитвала да блесна с каквито и да било поетични качества, вярвайте ми...просто останах очарована и поласкана от факта, че все пак сте забелязали някакви наченки на поетичен талант. Исках просто да бъда брутално искрена, а то какво се получи! Благодаря ви, мили хора, днес публикувах още едно стихотворение- поостаряло вече сред записките ми, но в унисон с чувствата ми.
  • Не само, че те подкрепям, но и чакам нови творби! Изливай душата си, гневи се, плачи, псувай...Всичко прави, но пиши! Има кой да те чете, мила!
  • Ще ти препиша последните редове от книгата " На изток от рая" на Дж. Стайнбек.
    " Твоят син се е белязал с вина, сам се е белязал с вината си, но тя е по-тежка, отколкото може да носи.
    ........
    Помогни му... помогни му! Дай му възможност да се поправи, освободи го! Нали именно с това човекът се различава от животното? Освободи го! Благослови го!
    ......
    Ти можеш!"

    Ти също можеш! Бъди свободна! Не таи в душата си саморазрушителни вини.
    Животът е низ от възходи и падения, от полет и загуби, от смях и сълзи. Когато си на дъното - мечтай. Когато си на върха - тъгувай за падналите от него!
    Бъди дръзка!
  • Бъди смела!! Гледай само напред и не се обръщай назад!!
    Имаш своят талант!Ето ти една причина да му натриеш носа на живота!!
    Покажи му кой командва парада!! Ти го притежаваш него! Не той тебе!!
    Успех от сърце!!
  • Системно човек се нуждае от енергия нови идеи,нови срещи,
    състоящи се от добри хора със качеството на приятел.
    Нека всички с-теб да бъдат във един резонанс.
    Всеки човек е съвършен. Така е създаден. Проблемът е, че не всеки го е открил за себе си. Аз съм точно като всеки друг.
    Вдигни се, стани и продължавай напред!
  • Безкрайно много ме зарадва коментарът ти, Лъки! Не за друго, а защото точно за изгрев мечтая!
  • Здравей, прекрасна Фери! Четох на един дъх и усетих това, което по долу си написала. Всеки от нас е попадал в черна дупка и добре знае колко дълго раните от разбита стъклария напомнят за болката, НО в строшените стъкълца има хиляди слънца! Адмирации за решението ти да се вкопчиш в живота! Този избор правят силните!А ти си много, много силна, освен, че си и талантлива. Поезията е лек и спасение! Вярвам в светлият ти изгрев!
  • Всеки има ужасни дни в живота си, но живота е това. Повече страдание и на фона на това прекрасни мигове. Фери, пожелавам ти просветление и примирение от сърце. Тланта ти е на лице, млада си и си хубава, заслужаваш щастие...
  • !
  • Не знам какво да кажа...Благодаря! Благодаря за съветите и подкрепата,благодаря на Светлана за чудното стихотворение! Наистина се вслушвам във вас и започвам да преоткривам сила в себе си, която дори не знаех, че притежавам. Само преди дни се чувствах ужасно уморена, а сега сякаш се пробуждам за нов живот. Е няма да стане бързо, лесно и без борба, но сега поне знам, че си е заслужавало да споделя с вас!
  • Зачетох се в твоя Дневник и преди да си тръгна, с много вяра в теб, вместо коментар, за късмет, ти оставям това : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333377
  • Успех, момиче! Знам, че можеш да се справиш!
  • Благодаря ви, че се спряхте тук и отделихте по няколко минути, за да ме подкрепите. Не знаете колко много значи това за мен точно сега!Писането е било и винаги ще бъде мой отдушник- върху листа изливам цялата си болка. А сега, когато знам, че имам цяла армия поети зад себе си, ще се боря още по-ожесточено и ще пиша още повече!
    Поклон, прекрасни хора!
  • С теб съм, Фери! Подкрепям те!
  • Мила мисля си че всеки дръзнал да пише е малко или много самотник.
    Много от мойте мъки живеят само в умът ми и в сърцето дълбоко скрити дори от мен.Но въпреки всичко те успяват да ми напомнят за себе си.За съжаление съдбата решава какъв да бъде живота ни.Но ние трябва да се борим.А знаеш че борбата е живот!Затова пиши ,пиши дори със мисли само но моля те пиши.Когато ми дотежее много отивам някъде където няма хора и се накрещявам до сълзи.Това ми помага дано и на теб да помогне!С уважение и повече УСМИВКИ!И за мъката има лек когато я споделяш!!!Успех момиче!УСПЕХ!!!
  • И аз се присъединявам към Миночка! Чудесна изповед, в която си претворила онова, което те измъчва и то много добре, Фери!
    Животът не е само любов, а любовта идва и си отива, когато най-малко очакваме това. Тя е неподвластна на желанията ни. Затова намери центъра в себе си. Както има център на тежестта на телата, така има и център на живота в нас. Влезем ли в съприкосновение с него, ще ни споходи и несъществуващото! Оценявам най-високо написаното от теб и ми импонира покъртителната ти искреност.
  • Покъртителна изповед,която попи дълбоко в душата ми,но харесах хъса ти за живот.Върви напред мило момиче,животът не е разкрил още най хубавите си страни за теб!Пожелавам ти прескок далечен към щастието!
Предложения
: ??:??