31.01.2021 г., 20:53 ч.  

Дневникът на (НЕ!) беладжията - 4 

  Поезия » За деца
651 3 16
Сам на вечеря разпален разказвам.
Името исках аз да не казвам,
но ме пришпори с въпроси хитрушата,
докато белеше селските круши.
- И от кого ми е поздрава, Мите?
Как поздрав пращаш, а името скрито!
Казва се някак, навярно, момичето.
Знаеш - потайности аз не обичам!
Трябва да кажеш, защо шикалкавиш?
Половинчати неща ли ще правиш?
- Мамо, почакай, защо пък да крия.
Знаеш, че всичко си казваме ние. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??