До безобразие
Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите, толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.
Живях все на педал и с „мръсна” газ
над пропасти прелитах и над взривове.
Аз кранти яздех често, не Пегас,
и никога не вярвах в очевидното.
Съдбата си не молих за късмет,
не исках от живота подаяния.
И с дявола все спорех тет-а-тет.
Единствено пред Бог глава прекланях.
Не съм за подражание, аз знам,
обидно е да имаш подражатели.
Пердаха честно си изядох сам,
но пак не се отказах от мечтата си.
Не вярвайте в слуха за мойта смърт,
цветята оставете си по вазите.
Аз тъпча пак трънливия си път,
заливам се от смях. До безобразие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илко Карайчев Всички права запазени
