До безобразие
Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите, толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.
Живях все на педал и с „мръсна” газ
над пропасти прелитах и над взривове.
Аз кранти яздех често, не Пегас,
и никога не вярвах в очевидното.
Съдбата си не молих за късмет,
не исках от живота подаяния.
И с дявола все спорех тет-а-тет.
Единствено пред Бог глава прекланях.
Не съм за подражание, аз знам,
обидно е да имаш подражатели.
Пердаха честно си изядох сам,
но пак не се отказах от мечтата си.
Не вярвайте в слуха за мойта смърт,
цветята оставете си по вазите.
Аз тъпча пак трънливия си път,
заливам се от смях. До безобразие.
© Илко Карайчев All rights reserved.
