До бяло искрена
До бяло искрена
Такава съм.
Невинна.
Плаха. Горда.
До бяло искрена.
От другите - различна.
Бъди крилете ми,
перцето волност
и вятъра, шептящ:
Обичам те!
За теб съм тиха,
светла пролет.
В косите -
слънчево ухание.
Бъди ми жаждата
за влюбен полет
и топъл дъжд,
и облачно мечтание.
Защото аз съм
бисерна несбъднатост,
сънуван лунен блян...
Бродя в мислите -
като присъда.
Отпивай ме,
във трезвеност... пиян.
24.03.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
